Бунар Бюлетин

Здравейте, приятели!

Представяме ви първия за 2024та Бунар Бюлетин!

Ще започнем с кратък репортаж от присъствието ни на фермерския фестивал на ХРАНКООП в София през месец Декември пред НДК, както и ще обобщим представянето ни по време на първата онлайн презентацията на бунара на английски, като част от Балканско Единение и проект Регионална икономика. След това ще ви запознаем с три чуждестранни обменни единици, подобни на бунара, и техният успех (или неуспех, и какво можем да научим от него) и още малки новини.

.Бунарна маса на фермерски фестивал на ХРАНКООП София: Декември, 2023

Присъствието на Бунарна Маса на фермерския фестивал организиран от ХРАНКООП София започна рано сутрин на 16ти и завърши късно следобед на 17ти Декември, въпреки изключително студеното време. За втора поредна година имахме възможността да разговаряме лично с посетителите и производителите, част от фестивала, и да ги запознаем подробно с бунара, и с целите и идеалите, които се опитваме да постигнем чрез разпространението му.

Освен че представихме идеята директно на посетителите на фестивала, бяхме подготвили и принтирали писмени материали, описващи изцяло инициативата ни, които разпространихме сред производителите с цел да отговорим с подробности на всички въпроси, които биха имали.

Презентациите ни бяха срещнати с изключителен интерес, и дори се сдобихме с нови регистрирали се участници в бунарната платформа.

Разбира се имаше и посещения от бунарджии, които са добре запознати с процеса и отдавна са съдържатели на портфейли с бунари, които обменят.  

Благодарим на организаторите на фестивала за поканата за участие на бунарна маса за втора поредна година!

Очакваме новите фестивали през идния сезон.

.Онлайн презентация на дигиталната обменна единица ‚бунар‘ (на английски)

На 11.02.2024 се проведе първа онлайн презентация на дигиталната обменна единица ‚бунар‘, която се проведе изцяло на английски език с подкрепата на проект ‘Балканско Единение’. Целта на дискусията / семинар бе да се популяризира единицата в широкия балкански регион и устойчиво да се разгърне идеята до нейното реализиране зад граница, предимно в съседски държави, с цел осъществяването на достъпен и реален международен обмен, директен или чрез бунари.

Присъстваха гости от България, Румъния, Турция и Британия. След презентацията, която  бе направена от координатор на проекта, се проведе допълнителна дискусия с въпроси и отговори. По технически причини не можем да предоставим пълен репортаж от срещата, но ще се опитаме да предадем на кратко най-важните акценти от процеса.
Презентацията разказа за инвокиране на идеята и история на процеса до наши дни /почти 3 години/ и представи новите идеи и цели, една от които международното й разгръщане.
Интерес разбира се за това проявиха участниците от Румъния и Турция и се надяваме, скоро в тези страни да бъдат организирани първите ‚Бунарни взаимопомощни събирания /Бунарни партита/.
Интересно бе включването на госта от Англия, господин Кендал Итън /61г./, който e писател с над 30 годишен доброволчески опит в различни области и общности, автор и издател на книгата „Шанс за всеки: Паралелната непарична икономика“ /независимо издадена на 17.12.2019/, за която може да разберете повече, както и за самата идея на този линк /собствена страница на проекта/: https://soffpro1.wixsite.com/achanceforeveryone
Без диплома по икономически науки, той прави проучване на над 70 специалиста в тази сфера. От 8 години разработва семинари по психично здраве.
Господин Итън прояви голям интерес към постигнатото в бунарния процес и предяви желание да направи изследване на българската обменна единица, което евентуално да включи като пример в следващите си разработки.
Обсъди се идея за насрочване на нов семинар проведен в интернет пространството, на който господин Итън да представи идеята си пред българската общност, която има интерес към идеята за използването на алтернативни „общностни валути“, свободен обмен на стоки и услуги и свободен поглед към социално взаимодействие.  
  Повече за идеята /Паралелна непарична икономика/ на господин Итън може проучите в тази фейсбук страница: https://www.facebook.com/groups/641184856394195, както и в youtube канала му: https://www.youtube.com/@kendaleaton/videos

. Дигиталната обменна единица Бунар беше представена на конференцията за природно земеделие в град Пловдив

По покана на организацията на девета национална конференция за природно земеделие, бе представена дое /дигиталната обменна единица/ Бунар.
Първоначалната идея за участие в конференцията бе да бъде представена новата идея за споделена, общностна градини или така наречения Парен Бунар Генератор. Нуждата за пояснение на идеята изискваше и разказ на историята на Бунар единицата, което предизвика голям интерес разгърнал се в дискусията след основното представяне. Видео от събитието ще може да видите в следващия Бунар Бюлетин.
Благодарим на организаторите за поканата и доверието, което проявяват към Синергийната Мандала за пореден път.

.Общностни единици- примери от Германия, САЩ и Русия

Общностните валути, също така наричани ‚допълнителни‘, ‚спомагателни‘ ‚социални‘ ‚микровалути‘ или ‚Еко-пари‘, са обменни средства, алтернативни на държавните пари, които все по-често навлизат в ежедневието ни. Общностните валути биват местни, регионални и секторни, национални и международни, физически или онлайн, според обхвата, целта и начина им на използване. Те могат да бъдат инициирани от неправителствени организации, група от бизнеси в даден регион, еко- селище, или просто жители на даден район.

Германската Chiemgauer– стимулиране на местната икономика

Най-често алтернативни общностни валути биват създадени, за да подпомогнат малкия и среден бизнес в даден район. Chiemgauer е регионална, физическа общностна валута, създадена през 2003 г. в Розенхайм и Траунщайн в Бавария, Германия, а впоследствие разраснала се, обхващайки още Мюнхен, Германия и Залцбург, Австрия. Както и повечето валути от такъв тип, Chiemgauer работи с фиксиран обменен курс 1:1 в сравнение с местната държавна валута. В случая, тя е обвързана със стойността на еврото като 1 Chiemgauer = €1.

(Както и в нашия случай, където 1 бунар = 1BGN /за сега/.)

Валутата има за цел да обедини в една мрежа всички желаещи да подпомогнат икономиката на региона, в който живеят, чрез концепцията за съзнателно потребление. Употреблението на Chiemgauer е предназначено за:

Валутата се издава и разменя срещу евро в около 40 офиса, и впоследствие може да се изразходва от потребителите в местни фирми по номинална стойност, като по този начин помага както на местни нестопански организации, така и на фирми без допълнителни разходи. Като „бонус“ тези, които обменят своите евро за Chiemgauer, избират организация с нестопанска цел, която получава 3% от обменената стойност, мотивирайки хора, интересуващи се от целите на дадената организация да участват в проекта. Също така организациите с нестопанска цел могат да закупят 100 Chiemgauer на цена от €97, така увеличавайки стойността на парите си с 3%.

Бизнесите могат както да приемет Chiemgauer по номинална стойност и да ги харчат за собствените си покупки, както и да обменят 100 Chiemgauer за €95, губейки 5% за комисионна, но печелейки повече, като привличате членове на Chiemgauer към техните продукти и услуги.

BerkShares, САЩ и важността на алтернативните валути по време на криза

BerkShares е местна обменна единица, която циркулира в региона Бъркшир в Масачузетс от 2006 г. Валутата е използвана от над 400 местни фирми в окръг Бъркшир, като издаването й се извършва от няколко клона на местни банки като към 2020г. са били напечатани 10 милиона BerkShares. Целта на започването на инициативата е била да се изолира местната икономика срещу нестабилността в икономиката на САЩ по време на международната финансова криза по това време, както и за да подпомогне икономиката, екологията и устойчивостта на региона.

След напечатването на валутата, жителите на щата могат да закупят 1 BerkShares за 95 цента (USD), като след това бизнесите, които приемат BerkShares го правят на пълна стойност в долари, създавайки стимул от 5% отстъпка за потребителите, които използват алтернативната валута вместо националната- долара. Посредством приемането на валутата от жителите, бизнесите могат на свой ред да я използват за закупуване на стоки и услуги от други участващи бизнеси, изплащане на заплати или подпомагане на местни организации с нестопанска цел, увеличавайки местния икономически мултиплициращ ефект и поддържайки рециркулацията на стойността в региона.

Както виждате, освен за постигане на финансова независимост по време на спокойни времена както беше при примера с Chiemgauer в Германия, общностни обменни единици могат да бъдат използвани и за подпомагане на местната икономика по време на криза чрез създаване на стимул за потребителите да пазаруват от малкия бизнес, подпомагайки местната икономика.

Друг пример за общностна валута, целяща справянето на местното население по време на криза е Аржентинската Crédito– местна, а впоследствие и регионална, и национална обменна единица, създадена през 1995 г. в Буенос Айрес, Аржентина, при гаражна разпродажба, по време на кварталнен бартерен пазар. Валутата е създадена от мрежа от бартерни клубове, с клиентела от добре образована средна класа, изпаднала в безработица по време на аржентинската рецесия по това време. Въпреки че в последствие Crédito страда от хиперинфлацията също както Аржентинското песо, употребата й се ползва с широк успех за определен период от време като приблизително 400 милиона долара в стоки и услуги са били търгувани само през 2000г. Crédito е била безлихвена валута, обвързана с аржентинското песо и с щатския долар по това време, и в един период системата, чрез която е работела валутата е била използвана в цяла Аржентина.

Руският ‚колион‘– казус за бъдещето на местните обменни единици 

През 2014 година в малкото градче Колионово, близо до Москва, Русия бива създадена местната валута ‚колион‘. Причината за създаването й е свързана с подпомагането на местните фермери, които получавали рубли само два пъти годишно. На отпечатаните банкнотите, освен номинацията, се четат думите:

„Тази бележка е собственост на Колионовската хазна. Не се подлага на инфлация, дефлация, стагнация или други фалшификации. Не е средство за обогатяване или спекулация. Издържа се със средствата на Колиново. Или може би е фалшификат…”.

Най- интересното е, че вместо да бъде обвързан с курса на рублата, колионът е фиксиран така, че 1 колион = 10кг картофи, а 2 колиона = 10 яйца, най- вероятно, за да се избегнат проблеми, породени от нестабилността на курса на рублата. След отпечатването на банкнотите, те биват използвани от жителите на града, и най- вече от фермерите, за обмяна на стоки, изплащане на заплати и взимане на заеми. Това от свой ред им позволява да спестяват малкото рубли, които достигат до тях, за да бъдат използвани по нужда, за неща, които не могат да се набавят с колиони от техния град.

След като придобива известност, не дълго след инициирането на обменната единица, създателят на валутата Михаил Шляпников бива арестуван, въпреки че не е за дълго, а колионът – обявен за незаконен от властите, поради това че е „застрашавал руската икономика“.

Въпреки неуспеха на валутата, инициативи от подобен тип са идеален пример за това как, стига да има достатъчен брой хора, които да са готови да обменят стоки и услуги чрез дадена общностна валута, вместо националната, много бързо може да бъде създадена една по- силна и независима общност, и най- вече в лицето на редицата проблеми, с които често се срещаме- инфлация, глобализация, нестабилни валути по време на криза, зависимост от задлъжняване към финансови институции, т.н. От друга страна този пример повдига въпросът за това какво би било бъдещето на подобни обменни единици, когато неизбежно започнат да застрашават монопола на централните банки и международните частни финансови институции върху достъпа до финанси на обикновения човек, и следователно, какъв е шансът им за оцеляване в една неблагоприятна за тях среда.

Както може да видите от тези примери, това което се опитваме да постигнем чрез Бунара, далеч не е някаква новост и не е непостижим идеал. Напротив, това е част от едно разрастващо не международно движение от на пръв поглед несвързани общности от всякакъв тип, но все пак общности с една обща цел- постигане на финансова независимост и подпомагане на местната икономика в защита срещу глобализация, монопол, кризи и рецесии. Надяваме се, тези примери да са ви помогнали да си представите една различна реалност, да са пробудили интерес във вас и да са ви подтикнали да вземете участие в разгръщането на този процес в нашата държава.

За финал напомняме на съдържателите на бунарни портфейли за препоръчителното бунарно дарение. Ако имате желание да направите дарение по всяко време към бунарната синергийна каса, може да използвате този мейл за превод в чрез бунарната платформа : socialeconomy@sinergia.life

На същия мейл може да заявите желание за обмяна на левове в бунари.

Събраните суми обърнати от лева в бунари се прехвърлят в социалната каса на „Синергийна Мандала за Интегрално Развитие“, чийто проект е и този процес и в частност тази платформа. Заедно с останалите средства, събрани от членски дарения в социалната каса, се разпределят по нуждаещи се от подкрепа, проекти обслужващи обществото, които може да разгледате тук:
https://sinergia.life/проекти/

Пак на същия мейл може да заявите желание за включване в координационния екип на проекта и да участвате в консенсусните решения по процеса. Децентрализация!

Работата на координаторите по този проект е изцяло доброволна!
Благодарността е всеобща!

И да се знае: обменната единица Бунар е без такси и лихви и е с висок стандарт на обменна стойност!
www.sinergia.life
www.bunar.space